В Какви Къщи Живеят Българите
В България има четири вида строителство – къщите на заможните хора, къщите на средната класа, затворени комплекси и тухлени блокове, в които живее средната класа, и панелките от соца.
Каква е българската архитектурна картина пред нас, разкрива архитект Дарина Славова. „Българинът е грандоман”, споделя специалистът. Дори да няма пари, българинът купува, строи на кредит, но не спира с малко. Истински богати къщи, каквито има по цял свят, у нас няма много. Все пак българската такава къща се разпознава веднага – по високата ограда, често при неспазената позволена височина на оградата от 2.2м. Къщите са големи, с хубавите материали, някои от тях са проектирани стилно, двуги – съвсем кичозно.
„Напоследък обаче хората от средната класа в България си строят къщи, които са около 130 -140 кв.м. Кокетна къща на два етажа, на прилични цени, чийто груб строеж излиза около 50 хиляди лева”, обясни архитект Дарина Славова. Фирмата, за която тя
работи, напоследък често получава именно такива поръчки. На долния етаж от къщата са разположени дневна с кухненски кът и санитарни помещения, на втория етаж са две или три спални със санитарен възел. По – изгоден вариант при по- малък парцел са къщите на калнан, чието строителство също излиза по- евтино. Очаква се скоро у нас да дойде и модата на малките дървени къщи и тези на колела, такива вече си строят много хора по цял свят.
У нас модерна напоследък става и глинената къща. Този вид строителство – комбинация между глина, слама и други строителни материали е прекрасно еко строителсво и все повече набира популярност у нас. Кооперациите са другият вид строителство у нас: приветливи, с хубав външен вид и добра планировка на вътрешното пространство. Накои от тях са в затворени комплекси, които дават възможност за по- голямо спокойствие и комфорт.
Друг, много разпространен вид строителство у нас, е панелното. Строителството на панелни блокове и комплекси в България започва през 1962 година. В момента в страната има построени 707 000 панелни апартамента, като 200 000 от тях са в
София. Смята се, че животът на една панелка е 50 години. Архитекти са категорични, че при панелните блокове много опасни са заварките, тъй като са слаби и след години жилищата стават опасни за обитаване. Панелните блокове обаче са подсигурени при
земетръс. Това се постига със стълбищната и асансьорната клетка, които са бетонови и понасят хоризонталните движения при трус и удар.
1 comment