The Blog Single

Българският Еко Дом

Напоследък много се говори за енергоефективна аритектура, устойчиво развитие и еко архитектура, пасивни, нискоенергийни сгради,за такива с нулев цикъл на потребление и други които произвеждат повече отколкото консумират. Така например, могат да се срещнат изключително много определения на понятието устойчива архитектура. За мен, това е архитектура, която се е запазила през вековете и е актуална и днес. Много модерни напоследък са така наречените cob houses, т.е. къщи от глина.

Такива къщи има навсякъде по нашите земи от векове. Tакива сгради се срещат и на много места в Азия, Южна Америка, Африка, Иран, Мароко, Тунис и др. Тези сгради са се запазили от векове благодарение на високата си устойчивост на земетръс и природни бедстия. Строежът на този тип къща е същевременно лесен за изпълнение и доста практичен – материалите за него са около теб. В youtubе е пълно с наръчници как да построим сами дом от глина или такъв от дървени трупи. Има и по- смели и дръзки решения на стени от стъклени или пласмасови бутилки, пълни с пясък и кал или някакъв друг подобен пълнеж.

Ние не си даваме сметка, че нашата българска къща въобще не отстъпва на съвременната еко къща и дори я превъзхожда многократно. Това, което в Америка и в Европа е интересно напоследък, по нашите земи го има от векове. Не случайно англичаните имаха силен интерес към нашите селски къщи. А френското училище за архитектура и наследство „Еcole de Shallot“ съвместно с НИНКН (национален институт за недвижимо културно наследство) стриктно обучава архитекти по опазване на недвижимото ни културното наследство.

Домът за българина има първостепенно значение – той е основа на рода, построен с определени форма, пропорции и ясна планировка. В него са вплетени множество символи от древността: за Бог и човек, слънчевата система, прородата, посоките на света и четерите елемента. Така в композицията на тавана е розетата или слънцето, украсени колони, ракли, парапети, зидана камина с огнище, символ на огъня, уникални дърворезби в интериора и извън него. Българският дом е прекрасна ЕКО форма за живеене. Xарактерни за него са каменна основа, плетени или кирпичени стени, дървен покрив, покрит с тикли или слама.

Широките стрехи предпазват от лошите атмосферни условия, засенчват в летните горещини като скриват някои уязвими места на къщата – главно вратите и прозорците. Северения каменен зид предпазва от студените ветрове и нападения. Вратите и прозорците са разположени на южната или западната фасада. Характерен за българската къща е чардакът, който отворен на юг за да бъде домут огряван от слънцето и предпазен от силните северни ветрове.

Основата е каменнна – много стабилна и здрава: в изкоп около 1м се редят речни камъни и при правилно им изпълнение се образува естествен дренаж, който изолира от подпочвени води. Хората в миналото са взимали камъните директно от реката.
Към днешна дата бетонновият фундамент е многократно по – скъп, нуждае се от дебели пластове хидро, топло и паро-изолация и прецизна обработка на терена с ашини. Все пак в днешно време бетоновият фундамент се е наложил на пазара,
най – вече заради бързината на изливането му и типизацията на самия процес, а майсторите, които могат да редят каменни основи са все по- малко.

Приземният или частично вкопаният етаж се изгражда също от камък; най-често е изграден с ломен камък и хоросан за спойка. Между каменната зидария, за по- голяма устойчивост могат да се поставят и дървени греди. Приземният етаж служи за зимник,
изба, работлница и най – често за място за животните в миналото. Подът е дървен гредоред и най- често централно стълбище ни отвежда към втория етаж. Вторият етаж е с плетаната дървена конструкция от жилави, не много дебели клони предимно от леска и по-рядко върба, запълнени с хомогенна смес от слама, глина, пясък и други съставки(животински фекалии) като заедно създават едно цяло ядро. Самото изграждане на стените наподобява плетенето на кошница. Зидът е изключително устойчиво на земетръс и атмосферни условия. Къщата буквално може да се наведе и изправи. Хората разказват как багер натиска такава къща, тя се
накланя под 45 градуса, след което отново се изправя.

Много разпространени са и кирпичените стени: разбърква се глина с много слама, прави се калъп от дъски с формата на тухла, запълва се със сместа, след това калъпът се маха и остава правилно оформена тухла от кал. Кирпичените тухли изсъхват на слънце и се зидат пак с кал и вплетени дървени гредички за арматура. Къщата се измазва с хомогенната смес от слама, глина, пясък и други съставки и задъжително се варосват с гасена вар.

И основата и зидовете, изпълнено изцяло с естествени материали, реално нямат нужда от съвременните и скъпи топло, паро и хидро-изолации, с които е залят пазара. Не случайно в земетръсните райони като Япония строят сгради с леки конструкции.
Американците, както знаем, са известни с техните дървени къщи, на които обаче при всеко ураган, най- малкото, което може да се случи е да хвръкне покрива. Покривът на българската къща е от дървена конструкция , върху която са наредени цепени каменни плочи, наречени тикли. Те са също уникален естествен материал, който при правилно подреждане е практически вечен; особено когато през определен интервал години се пренареждат някои участъци – говорим за интервали между 20 и 30години.

Единственият недостатък е по- голямото тегло на покривното покритие, което налага по – стабилни дървени греди от дъб или бук. Срещат се и решения със слама.

Българската еко къща се характерезира с много добра влажност – около 50% целогодишно, което предпазва от редица заболявания на горните дихателните пътища, алергични и астматични реакции. Благодарение на естествени материали, през зимата вътре е топло, а през лятото е прохладно. Създаден е съвсем естество един изключително благоприятем микро климат, в който човек се чувства здрав, защитен, спокоен и уверен. Да не говорим, че строителството излиза и по-евтино. За съжаление обаче, съвременните строителни техники от бетонов фундамент с керамични тухлени зидове и стонобетонни колони, греди и пояси и дървен покрив
покрит с керемиди изместват все повече изместват вековните строителни традиции от миналото. Може би защото старите майстори се намират все по- трудно, хората незнаят за тях, трудно ги откриват и залагат „на сигурно“. А край нас е пълно с
изоставните и рушащи се български къщи, които си търсят нови стопани.